Никога не съм крил, че съм ром
" Петър е доста образован и почтен човек. Той е отворен към света " - по този начин Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел разказва в резюме своя нов сътрудник. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият дребен екип - Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов - имат лично предаване в локалната медия, което се излъчва един път месечно. Всички те са роми. Родени и израснали в квартал " Нов път " в град Видин. В предаването си за " Offener Kanal Kassel ", чието име е " Incomer stories - Made in Germany ", те показват историите на българи, живеещи в Германия. " Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците по отношение на българите в Германия благодарение на положителни образци. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общественост. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи ", акцентира Петър с усмивка.
" Понякога се чудя по какъв начин устоя народът "
Той напуща България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. " Положението в България след 2007 стартира да става нетърпимо. Понякога се чудя по какъв начин устоя народът ", споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. " Първо с родителите ми имахме шивашки завод - шиехме работни ръкавици и спално долни дрехи. После имахме фурна за самун. А сред 1998 и 2008 се занимавах с медии ", споделя 48-годишният Петър. " В един миг нещата станаха непостижими. И даже и с частен бизнес човек мъчно можеше да се оправи. И по този начин и аз взех решение да напусна България и да потегли да диря мястото си по необятния свят. "
През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е приключил стопанска система в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин " Нов път ". Става дума за телевизия " Рома ", която е имала ежедневна стратегия от 10-12 часа дневно - със утринен блок, вести и разнообразни излъчвания. " За страдание хората от квартала не съумяха да оценят напъните ни още първоначално. Едва през 2003, когато направихме документалния филм " Самотата убива ", донесъл награди и самопризнание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях ", спомня си Петър. Поглеждайки обратно, през днешния ден той е благополучен, че телевизионната му стратегия е съумяла и по някакъв метод да образова ромите от " Нов път ". " Това беше нашата цел ", споделя икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма - " Етнорадио " в Монтана.
Ключът е в образованието
" Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще - освен за ромите, а за всички ", споделя Петър. " Навремето родителите ни ни възпитаваха в духа на положителното обучение - да учим, да получим прилична специалност и добра работа. " Той е учил до 8 клас в така наречен ромско учебно заведение във Видин. А по-късно се записва в гимназия - в българско учебно заведение, както споделя той самият. " Спомням си, че имах терзания по отношение на българския си език. Не говорех вярно български и това ме накара да дам повече от себе си, да влагам повече време в това. Но сякаш в никакъв случай не съм усещал очевидна дискриминация поради произхода ми ", спомня си Петър. След това прибавя: " Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, само че след това осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания. "
Петър Филипов и неговите сътрудници от телевизионния канал на град Касел
И въпреки всичко не може да се отхвърли, че в България има скрита дискриминация по отношение на ромите, споделя той. " Във Видин да вземем за пример имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа - роми дават отговор на условията, аплайват, изпращат документите си, само че когато работодателите схванат, че претендентът е от ромски генезис, мястото внезапно се оказва заето ", показва Петър. Той споделя, че в чужбина никой до момента не го е питал дали е ром. " Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз в никакъв случай не го укривам. " 48-годишният икономист показва, че в в това отношение обстановката в чужбина е друга от тази в България: " Хората те правят оценка по твоите качества. В България може би е малко по-силно заложено това да те правят оценка през етноса ти. " Петър обаче вижда и някои разлики сред днешна България и времето преди 1989. " По времето на комунизма всички роми бяха включени интензивно в производството и работеха. Днес нещата стоят иначе. "
Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че даже се зарадвал, когато Петър кандидатствал с концепцията си за предаване при тях. " Моята другарка също е от ромски генезис и знам доста добре какъв брой сложен е от време на време животът на ромите в България ", споделя германецът. " Петър се застъпва мощно за представителите на своя етнос, само че в същото време е отворен към света. Той се труди доста, с цел да обезпечи добър живот на фамилията си ", споделя Франк Вайерсхойзер.
Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. " Работя другояче шест дни в седмицата. По 12 часа дневно разпространявам пица ", споделя той и акцентира, че всички момчета от неговия дребен български екип работят.
" Във Видин има доста будни роми "
Говорейки за ромите от видинския квартал " Нов път ", Петър с усмивка показва, че като цяло в ромския квартал на Видин има много будни хора. " В моя роден град има много роми, които по един или различен метод съумяват - влагат в себе си, в образованието си ", споделя той и показва като образец Русин Коцев, който през днешния ден също живее в Германия - в град Кобленц. " Русин беше възпитаник в 7 клас, когато преди време започва в нашата телевизия " Рома ". Той стартира с рубриката " Любопитни обстоятелства ", а след това стана и кореспондент. Водеше и тийнейджърско предаване ", споделя Петър. Впоследствие Русин приключва българска лингвистика и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по актуален български език.
Русин идва в Германия през лятото на 2017 с ясното схващане, че българските деца би трябвало да учат български език, с цел да познават историята и на народа си, и на етноса си, както споделя той самият. " До края на тази образователна година съм оказвам помощ на едно учебно заведение в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От идната година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като образованието ще е част от образователната стратегия на локалното учебно заведение ", споделя Русин. Според него, е належащо всички да схванат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да трансформират нещата освен за себе си, само че и за хората в своята татковина. " За тази цел обаче децата имат потребност от нашата помощ, като освен на осми април, Международния ден на ромите, им приказваме за паметта и дълга ", споделя той.
Русин Коцев: " Международният ден на ромите не е ден за кючеци "
" На този ден се отдава респект към жертвите на Холокоста, в който са убити и доста синти и роми. За страдание обаче този празник сякаш в доста ромски общности се е трансформирал в мотив за надсвирване и музика. А в действителност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем починалите в лагерите ", споделя Петър.
„ Интеграцията на ромите би трябвало да тръгне от средите на самата общественост "
И Русин счита, че самите роми не познават задоволително добре историята си като етнос. Той приканва експертите да стартират нови проучвания, отдадени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да оказват помощ за вярното разбиране на ромите по света.
Според Петър, резултатът от работата на другите неправителствени организации и планове, ориентирани към ромите, не е задоволително мощен. " Прави се доста за ромите, само че резултатът не е огромен. Нужно е в стратегиите, ориентирани към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия сходен план би трябвало да има роми. Защото процесът на така наречен интеграция на ромите, би трябвало да тръгне от самата общественост, от вътрешната страна. А в този момент всичко като че ли е написано просто, с цел да се усвоят някакви пари ", споделя 48-годишният икономист и водещ на " Incomer stories - Made in Germany ". В неговото предаване за " Offener Kanal Kassel ", представящо истории на българи в Германия, скоро ще вземат участие и български роми. " Защото и те, несъмнено, са част от България. "
Виж всички публикации от Мария Илчева-->
" Понякога се чудя по какъв начин устоя народът "
Той напуща България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. " Положението в България след 2007 стартира да става нетърпимо. Понякога се чудя по какъв начин устоя народът ", споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. " Първо с родителите ми имахме шивашки завод - шиехме работни ръкавици и спално долни дрехи. После имахме фурна за самун. А сред 1998 и 2008 се занимавах с медии ", споделя 48-годишният Петър. " В един миг нещата станаха непостижими. И даже и с частен бизнес човек мъчно можеше да се оправи. И по този начин и аз взех решение да напусна България и да потегли да диря мястото си по необятния свят. "
През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е приключил стопанска система в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин " Нов път ". Става дума за телевизия " Рома ", която е имала ежедневна стратегия от 10-12 часа дневно - със утринен блок, вести и разнообразни излъчвания. " За страдание хората от квартала не съумяха да оценят напъните ни още първоначално. Едва през 2003, когато направихме документалния филм " Самотата убива ", донесъл награди и самопризнание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях ", спомня си Петър. Поглеждайки обратно, през днешния ден той е благополучен, че телевизионната му стратегия е съумяла и по някакъв метод да образова ромите от " Нов път ". " Това беше нашата цел ", споделя икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма - " Етнорадио " в Монтана.
Ключът е в образованието
" Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще - освен за ромите, а за всички ", споделя Петър. " Навремето родителите ни ни възпитаваха в духа на положителното обучение - да учим, да получим прилична специалност и добра работа. " Той е учил до 8 клас в така наречен ромско учебно заведение във Видин. А по-късно се записва в гимназия - в българско учебно заведение, както споделя той самият. " Спомням си, че имах терзания по отношение на българския си език. Не говорех вярно български и това ме накара да дам повече от себе си, да влагам повече време в това. Но сякаш в никакъв случай не съм усещал очевидна дискриминация поради произхода ми ", спомня си Петър. След това прибавя: " Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, само че след това осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания. "
Петър Филипов и неговите сътрудници от телевизионния канал на град Касел
И въпреки всичко не може да се отхвърли, че в България има скрита дискриминация по отношение на ромите, споделя той. " Във Видин да вземем за пример имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа - роми дават отговор на условията, аплайват, изпращат документите си, само че когато работодателите схванат, че претендентът е от ромски генезис, мястото внезапно се оказва заето ", показва Петър. Той споделя, че в чужбина никой до момента не го е питал дали е ром. " Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз в никакъв случай не го укривам. " 48-годишният икономист показва, че в в това отношение обстановката в чужбина е друга от тази в България: " Хората те правят оценка по твоите качества. В България може би е малко по-силно заложено това да те правят оценка през етноса ти. " Петър обаче вижда и някои разлики сред днешна България и времето преди 1989. " По времето на комунизма всички роми бяха включени интензивно в производството и работеха. Днес нещата стоят иначе. "
Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че даже се зарадвал, когато Петър кандидатствал с концепцията си за предаване при тях. " Моята другарка също е от ромски генезис и знам доста добре какъв брой сложен е от време на време животът на ромите в България ", споделя германецът. " Петър се застъпва мощно за представителите на своя етнос, само че в същото време е отворен към света. Той се труди доста, с цел да обезпечи добър живот на фамилията си ", споделя Франк Вайерсхойзер.
Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. " Работя другояче шест дни в седмицата. По 12 часа дневно разпространявам пица ", споделя той и акцентира, че всички момчета от неговия дребен български екип работят.
" Във Видин има доста будни роми "
Говорейки за ромите от видинския квартал " Нов път ", Петър с усмивка показва, че като цяло в ромския квартал на Видин има много будни хора. " В моя роден град има много роми, които по един или различен метод съумяват - влагат в себе си, в образованието си ", споделя той и показва като образец Русин Коцев, който през днешния ден също живее в Германия - в град Кобленц. " Русин беше възпитаник в 7 клас, когато преди време започва в нашата телевизия " Рома ". Той стартира с рубриката " Любопитни обстоятелства ", а след това стана и кореспондент. Водеше и тийнейджърско предаване ", споделя Петър. Впоследствие Русин приключва българска лингвистика и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по актуален български език.
Русин идва в Германия през лятото на 2017 с ясното схващане, че българските деца би трябвало да учат български език, с цел да познават историята и на народа си, и на етноса си, както споделя той самият. " До края на тази образователна година съм оказвам помощ на едно учебно заведение в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От идната година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като образованието ще е част от образователната стратегия на локалното учебно заведение ", споделя Русин. Според него, е належащо всички да схванат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да трансформират нещата освен за себе си, само че и за хората в своята татковина. " За тази цел обаче децата имат потребност от нашата помощ, като освен на осми април, Международния ден на ромите, им приказваме за паметта и дълга ", споделя той.
Русин Коцев: " Международният ден на ромите не е ден за кючеци "
" На този ден се отдава респект към жертвите на Холокоста, в който са убити и доста синти и роми. За страдание обаче този празник сякаш в доста ромски общности се е трансформирал в мотив за надсвирване и музика. А в действителност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем починалите в лагерите ", споделя Петър.
„ Интеграцията на ромите би трябвало да тръгне от средите на самата общественост "
И Русин счита, че самите роми не познават задоволително добре историята си като етнос. Той приканва експертите да стартират нови проучвания, отдадени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да оказват помощ за вярното разбиране на ромите по света.
Според Петър, резултатът от работата на другите неправителствени организации и планове, ориентирани към ромите, не е задоволително мощен. " Прави се доста за ромите, само че резултатът не е огромен. Нужно е в стратегиите, ориентирани към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия сходен план би трябвало да има роми. Защото процесът на така наречен интеграция на ромите, би трябвало да тръгне от самата общественост, от вътрешната страна. А в този момент всичко като че ли е написано просто, с цел да се усвоят някакви пари ", споделя 48-годишният икономист и водещ на " Incomer stories - Made in Germany ". В неговото предаване за " Offener Kanal Kassel ", представящо истории на българи в Германия, скоро ще вземат участие и български роми. " Защото и те, несъмнено, са част от България. "
Виж всички публикации от Мария Илчева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ